| dc.description.abstract | Българската данъчна система спада към този тип, който разчита основно на постъпления от косвени данъци. Преките данъци въпреки това, запазват своята важна роля, не само по отношение на фискалната функция, но също и по отноше-ние на регулаторната и икономическата функции на данъците. Експлицитна проява на последните се явява наличието на данъчни облекчения, както и формата и вида на същите. Икономическата теория ни учи, че прилагането на пропорционални данъчни ставки обикновено води до минимизиране на данъчните облекчения. В българската да-нъчна действителност в емпиричен план се наблюдава друга тенденция – прилагането на пропорционална данъчна ставка при подоходното облагане както на физическите, така и на юридическите лица е в съчетание със система от данъчни облекчения, които трудно биха могли да се определят като минимизирани или незначителни. Прилагането на пропорционални, при това сравнително ниски данъчни ставки, в съчетание с наличието на данъчни облекчения, води обективно до намаляване на фискалните приходи от преките данъци, т.е. до минимизиране на фискалната функция на данъка, но е проява на стремеж към други цели, свързани с икономическата политика на държавата. | bg_BG |
